Работодателят дължи на служителя обезщетение за оставане без работа, когато трудовият договор между двете страни е прекратен поради някое от следните основания:
• предприятието е закрито (чл.328, ал.1, т.1 от КТ);
• част от предприятието е закрито (чл.328, ал.1, т.2, предложение първо от КТ);
• щатът е съкратен (чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ);
• обемът на работа е намалял (чл.328, ал.1, т.3 от КТ);
• работата е спряла за период по-голям от 15 работни дни – престой (чл.328, ал.1, т.4 от КТ);
• служителят е отказал да последва предприятието или неговото поделение при преместването му в друго населено място или местност (чл.328, ал.1, т.7 от КТ);
• длъжността, заемана от служителя, трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност (чл.328, ал.1, т.8 от КТ);
Служителят има право на обезщетение, ако трудовият му договор е прекратен по някое от изброените основания. Обезщетението се равнява на брутното трудово възнаграждение на служителя за периода на оставане без работа, но за не повече от 1 (един) месец.
Ако в този 1 месец служителят постъпи на работа, но тя е с по-ниско възнаграждение, работодателят му дължи обезщетение, което е равно на разликата между двете възнаграждения.
Обезщетение не се изплаща от работодателя, ако през въпросния 1 месец служителят си е намерил работа, която е с по-високо възнаграждение или възнаграждението е равно на това при предходния работодател.
Работодателят дължи обезщетение за освобождаване на служител, който е останал един месец без работа, ако освобождаването е било на основание: намаляване обема на работа, закриване на предприятие или част от него, съкращаване на щата, престой над 15 дни и т.н.
Обезщетението за оставане без работа не е дължимо към момента на прекратяване на трудовия договор. Причина за това е, че към този момент на страните не им е известно дали служителят ще успее да си намери нова работа и какво ще е трудовото му възнаграждение. За да възникне задължение за работодателя да заплати този тип обезщетение, служителят трябва да се яви пред работодателя с трудовата си книжка и да удостовери следното: в предходния месец не е сключил ново трудово правоотношение, или ако е сключил ново, то уговореното в него възнаграждение е по-ниско от получаваното при работодателя.
Върху обезщетението за оставане без работа се дължи данък по ЗДДФЛ, а социално осигуряване се дължи само за фонд "Пенсии" в стандартно съотношение работник-работодател. Здравно осигуряване не се дължи изобщо - за този период лицето дължи вноски за здравно осигуряване за своя сметка.
Периодът, за който обезщетението се дължи - 1 месец след прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачита за трудов стаж, зачита се за осигурителен стаж само за пенсия.