Bulgaria Consult

ACCOUNTING AND LEGAL SERVICES

Даване и връщане на заем в брой или по банков път съгласно закона за ограничаване на плащанията в брой



Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

Добрич, 24. 02. 2014 год.





Добричкият административен съд, III-ти касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова

Димитър Михов






при секретаря М.М. и с участието на прокурора Златко Тодоров изслуша докладваното от съдията Д. Витанова касационно административно дело № 82/ 2015 год.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на “хххххххххх” ООД, ЕИК *** със съдебен адрес гр. Добрич, *** чрез адв. И. С., редовно упълномощена, срещу решение № 62/ 3. 12. 2014 год. по НАХД № 717 по описа на ДРС за 2014 год., по силата на което е потвърдено наказателно постановление № 14-95868/ 19. 02. 2014 год., издадено от Зам. директор на ТД на НАП, гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 25 200. 00 лв. на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 1 от същия закон.

В жалбата е посочено, че решението на районния съд е неправилно. Изразява се становище, че е неправилен извода на съда, че е извършено вмененото с наказателното постановление нарушение, а именно извършване на плащане в брой над законово определения размер. За да обоснове извода, че извършеното предаване на парична сума от нарушителя на посоченото в административната преписка физическо лице представлява плащане по смисъла на закона, административно-наказващият орган е следвало да изясни какво е основанието, на което са дадени средствата. Това обстоятелство не е изследвано както в АУАН, така и в НП, което обосновава извода, че НП е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Лицето К.Н. е съдружник в “К.Р.Е.З.З.-2008” ООД и като такава е извършила допълнителни парични вноски в дружеството при необходимост от покриване на временни затруднения. Тези вноски не подлежат на деклариране от страните по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ като заем, за което е дадено изрично указание на Изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-0095/ 24. 02. 2010 год. Тези сделки намират отражение в счетоводството на търговското дружество и на това основание са изключени от приложното поле на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Целите на разпоредбата на чл. 50, ал.1, т. 5 от ЗДДФЛ и на ЗОПБ са аналогични-ограничаване възможността да се антидатират документи, удостоверяващи плащания на суми над 15 000 00 лв., поради което по аналогия на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ в конкретния случай, който урежда отношения между съдружник и търговско дружество, ЗОПБ не следва да намери приложение. Като е стигнал до обратния извод районният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. От друга страна, предадените парични средства не представляват плащане по см. на ЗОПБ. Процесната сума е предоставена на дружеството от неговия съдружник под формата на заем по см. на чл. 240 от ЗЗД. А парите при договора за заем, който е заем за послужване не се използват като платежно средство. Следователно не се извършва плащане по см. на ЗОПБ. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. Твърдяните в жалбата нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на същата и потвърждаване решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на решението на въззивния съд.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК с оглед посочените касационни основания за отмяна, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от “йййййййй” ООД, ЕИК *** срещу наказателно постановление № 14-95868/ 19. 02. 2014 год., издадено от Зам. директор на ТД на НАП, гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 25 200. 00 лв. на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 1 от същия закон.

Жалбата е отхвърлена и наказателното постановление е потвърдено изцяло.

В мотивите си районният съд е приел, че при извършване на ревизия е установено, че “ххххххххх” ООД е изплатило в брой на лицето К.Н. Д. сумата от 50 400. 00 лв. на 31. 12. 2012 год., за което е съставена разписка № 6/ 31. 12. 2012 год. Съдът е направил този си извод въз основа на разпитаните по делото свидетели и приетите писмени доказателства. Съдът е приел, че законосъобразно жалбоподателят е санкциониран по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ като наложеното наказание е законосъобразно и по размер. Мотивирал е този си извод с разпоредбата на чл. 2 от ЗОПБ, която визира хипотезите, които са изключени от приложното поле на закона и е направил извод, че процесния случай не попада в нито една от визираните в чл. 2 хипотези. Воден от тези свои съждения е направил крайния извод за законосъобразност на наказателното постановление и е потвърдил изцяло същото.

Настоящият състав счита, че решението на районния съд е правилно. Неоснователно е становището на касатора, че НП е издадено въз основа на неизяснена фактическа обстановка, изразяващо се в неизследстване от страна на административно-наказващият орган на действителните отношения на страните. В АУАН е посочено, че същият се издава въз основа на писмените обяснения на управителя на дружеството Зл. З., копие от касовата книга на дружеството и копие от разписка за получена сума № 6/ 31. 12. 2012 год., които са неразделна част от него и в които документите са отразени фактите по предоставяне на парични средства от К.Н. Д. на дружеството и по частично възстановяване на тези средства на 31. 12 . 2012 год. Ето защо не може да бъде прието, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка.

Неоснователно е и становището на касатора, че предоставените на дружеството парични средства представляват парична вноска по см. на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, поради което възстановяването на тази парична вноска на съдружника следва да бъде изключено от приложното поле на ЗОПБ. За да е налице парична вноска по см. на чл. 134, ал. 1 от ТЗ е необходимо решение на общото събрание на дружеството, а по делото няма данни предоставянето на паричните вноски от съдружника К.Н. Д. да е в изпълнение на взето такова решение. В тази връзка е некоректно позоваването в жалбата на указание на Изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-00-95/ 24. 10. 2010 год. В указанието е посочено, че вноските по чл. 134, ал. 1 от ТЗ не попадат в приложното поле на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ и не подлежат на деклариране. Предоставените заемообразно средства от съдружник на дружеството, в което той участва, обаче, подлежат на деклариране по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, т.е. те не са изключени от приложното поле на разпоредбата. Конкретният случай разкрива именно белезите на предоставени заемообразно средства от съдружника К.Н. Д. на дружеството и следователно, ако предоставянето им беше извършено по време на действие на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, т.е. след 1. 01. 2010 год. същите би следвало да бъдат декларирани. По изложените съображения становището на жалбоподателя, че тези средства са изключени от приложното поле на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ и по аналогия следва да бъдат изключени от приложното поле на ЗОПБ не може да бъде споделено.

Не намира опора в закона и становището, че тъй като предоставените средства представляват заем за послужване, то връщането им не представлява плащане по см. на ЗОПБ. Предоставените заемообразно средства представляват заем за потребление по см. на чл. 240 от ЗЗД, а не заем за послужване по см. на чл. 243 от същия закон. Заемообразно предоставените средства от съдружник на дружеството, в което той участва не попадат в изключенията, визирани в чл. 2 от ЗОПБ, както правилно е отбелязал в мотивите си районния съд, поради което същите не са изключени от приложното поле на закона. Към мотивите на районния съд може да бъде добавено и че в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е посочено, че частичните договорни престации, дори и да са под 15 000. 00 лв. се обхващат от закона при положение, че стойността на самия договор надвишава сумата от 15 000. 00 лв.С други думи, забраната за плащания в брой обхваща дори и частичните договорни престации под 15 000. 00 лв. С още по-голямо основание разпоредбите на закона се отнасят до договорни престации, надхвърлящи 15 000. 00 лв., какъвто е настоящия случай.

Изложените от касационния състав мотиви налагат извода за неоснователност на жалбата и правилност на решението на въззивния съд.

При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е съобразено с материалния закон.

н) доставки, извън горепосочените, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция;

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът



Р Е Ш И :





ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/ 3. 22. 2014 год. по НАХД № 717/ 2014 год. на Районен съд, гр. Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :………………

ЧЛЕНОВЕ : 1…………………………………

2………………………………




 


Bulgaria Consult